Как можем да видим аурата на човек? Значение на цветовете (ВИДЕО!)

Днес ще се опитаме да разберем някои интересни неща във връзка с явлението аура или ореол:

• Как точно можем да видим аурата на човек?
• Какво означават самите цветове?
• Може ли аурата да бъде снимана с аура камера?
• От какво е съставена аурата?
• Кои са условията, които трябва да изпълним, за да можем да видим аура?
• Как аурата е свързана с чакрите?
• Как цветовете са свързани със зодиакалните знаци и месеците в годината?

Ето и специалното видео по темата, чийто текст и слайдове ще намерите по-долу. За да ги видите в голям размер, кликнете върху съответното изображение:

Продължаваме и с поредния 13-и абзац от книгата „Как се постигат познания за висшите светове“.*

1. Кой може да вижда аурата?

И така, първото изречение от този абзац е „Духовният изследовател може да провери този факт като разглежда човешката аура.“ – От него може да разбере, че виждането на аурата е работа за духовни изследователи, а не примерно за оператори на осцилоскоп. Аурата е нещо, което е в непрекъснато движение. И най-малката промяна в настроението, в чувствата, в мислите, в навиците и наклонностите води до промени в комбинацията от цветове, които се виждат. Първото нещо, което трябва да знаем за нея, е че аурата е динамична.

2. Електрическа ли е аурата?

Всеки от тези цветове съответства на някакво душевно състояние. Те определено не се виждат с очите. Възприемат се по същия начин, по който възприемаме мислите, чувствата и волевите импулси. Тук може да се говори за енергии, вибрации и електромагнитни вълни, но трябва да се има предвид, че тези енергии са само част от цялото явление на светлината. Те са един вид замразена светлина. И когато говорим за светлината като електричество или магнетизъм, ние силно я подценяваме. Редуцираме я до нещо, което ни най-малко не я изчерпва и е далеч от нейната същност.Следователно ако се опитаме да измерим аурата с някакъв апарат или да я заснемем с камера, ще постигнем само частичен резултат. И частта, която ще заснемем или измерим, ще бъде така наречената замразена или умъртвена част от светлината на аурата. По нея можем да вадим някакви изводи за човека, но вероятността те да са погрешни не е малка. Това, което излиза като снимка от апарата, е снимка на електричеството, а не на аурата.

3. Да видим аурата

Природата на аурата обаче така или иначе е свързана със светлината и цвета. А те от своя страна са духовни явления. Електромагнитните лъчи, както казахме, се явяват следствие от тяхното действие. Те могат да бъдат измерени с апарат или заснети с камера, докато светлината е невидима. Видими са само предметите, които тя осветява.
Същото важи и за аурата. Аурата е невидима с очите, затова няма смисъл да напрягаме зрението си. Но има специални упражнения за разфокусиране и деконцентрация, които позволяват зрението един вид да се отклони от обекта на наблюдение, а вниманието да остане върху него – по периферията. Така става възможно да видим аурата въпреки зрението. Тоест това е пак някакъв вид зрение, но не онзи вид, който ползваме във всекидневието.
Ние можем, разбира се, да погледнем от любопитство аура камера или биорезонансни апарати, но в крайна сметка ще видим аурата въпреки тях. Ако е рекъл Господ.
Това е второто нещо, което е добре да си представим: Че светлината и аурата са съставени от същата „материя“, от която са изградени мислите и чувствата. Ние тях не ги възприемаме с очите, нито с мозъка, а с онзи душевен орган, с който възприемаме чувствата и мислите.

4. Кога е червена розата?

За да се доближим до тази представа, е добре да знаем какво представлява цветът. Живият цвят не е просто замразена и умъртвена светлина. Той е усещане и чувство, което се предизвиква от същността на явлението. Розата е наистина червена, когато има някой, който да преживее червеното в душата си. Установено е, че различните цветове упражняват различен ефект върху душата. И ние спокойно можем да кажем, че
червено е онова, което ни подбужда към активност.
Оранжево е това, което ни въодушевява, жълтото ни радва,
зеленото ни предава спокойствие и хармония
и тъй нататък.
Има някаква здрава връзка между цветовете и чувствата, което помага за по-доброто разбиране и на цветовете, и на чувствата.

5. Психология на цветовете

Цветовете също така биват топли и студени, първични и вторични. Топъл е цветът на кръвта, която се ражда в тъмнина, в костния мозък. Студен цвят е синият. От него като го смесим с жълто се получава вторичният цвят зелено, който е цветът на повечето растения. Те са лишени от страсти. Едва когато започнат да цъфтят, те се оцветяват понякога и в топли цветове.
Човек вижда аурата тогава, когато се научи да превежда цветовете в чувства и обратното. Говорим за така наречената психология на цветовете. Цветовете, подобно на човека, си имат своята психология.

6. Изгрев и залез

Според Гьоте имаме също така и активни, и пасивни цветове. Активните можем да свързваме със залязващото слънце. Когато гледаме към нещо светло, когато светлината прониква през тъмнината, на нас ни се явяват активните цветове или топлите. А когато тъмнината стои зад светлината, тогава виждаме например синьото небе и изгрева с неговите студени синкави оттенъци.

7. Цветовете и деветчленният човек

Активните цветове съответстват на физическото тяло, етерното тяло, сетивната и донякъде разсъдъчната душа. Когато отидем по-нагоре, те стават по-студени и пасивни: Съзнателната душа, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух ни се явяват повече в цветове от зеленото през синьото до виолетовото. Различните цветове са израз на различни същности, които отправят определени внушения.

Ние виждаме розата като червена, жълта или бяла, защото същността на розата се опитва да ни внуши съответното чувство, което свързваме с червено, жълто или бяло. Под същност на розата разбираме съществото, което казва на розата да бъде точно роза, а не примерно куче или самолет.

8. Цветовете на аурата

В книгата „Теософия“ Рудолф Щайнер дава класификация на цветовете на аурата и какво могат да означават те. В Уикипедия има хубава таблица с техните значения (може да се намери на страницата “Theosophy and visual arts”). Там най-висшата духовност, предаността и привързаността към благородните идеали са в лилаво и виолетово (най-отгоре), докато гневът, сребролюбието и себичността са в червено-кафеви цветове най-отдолу.

9. Цветовете и зодиакалният кръг

Много интересно явление е и така нареченото колело на цветовете, където нагледно виждаме как студените цветове преминават в топли. Синьото доверие преминава във виолетова мъдрост, която се превръща в лилава интуиция. Тя от своя страна става пурпурно розова креативност и избива в червена енергичност и смелост.
Това колело веднага може да се свърже със зодиакалния кръг, само че месеците се въртят обратно на часовниковата стрелка, както подобава на духовната гледна точка. И нещата изглеждат така:
Зимните месеци и зодии са повече в областта от лилавото до синьото (от Козирог през Водолей до Риби).
Пролетните са от синьозелено до жълтозелено (от Овен през Телец до Близнаци).
Летните са от жълто до оранжевокафяво (от Рак през Лъв до Дева) и
есенните са от червенокафяво през червено до пурпурно розово (от Везни през Скорпион до Стрелец).
Ако просто разделим колелото на цветовете на 12 равни сектора, ще получим годишния кръговрат, 12-те зодиакални знака, 12-те светогледа, денонощието, апостолите и т.н. Това си струва да се проучи по-внимателно, защото може да ни помогне за по-доброто разбиране на загадките на света и човека.

10. Цвят и чакри

Сега малко за тренирането на органите, с които възприемаме аурата. В “Теософия” Щайнер ясно казва, че когато човек вижда аурата, той се намира извън тялото си. Той казва: “…същественото е, че „ясновидецът“ напълно съзнава: с тези свои изживявания той се намира извън тялото и е в състояние да говори за значението на душевния живот в един свят, за чието възприятие той изобщо не се нуждае от своето физическо тяло.”
Това се постига, когато успеем да се погледнем отстрани. Примерно докато седим на стол, си представяме, че се изправяме, заставаме мислено отзад на стола и наблюдаваме човека (себе си), който продължава да седи. Какви чувства буди у него конкретното наблюдавано явление? На какъв цвят съответстват тези чувства? Така през чувствата и мислите можем да стигнем до цвета на аурата.
Също можем да видим и цветовете на чакрите. Но това може да стане само ако успеем да се погледнем отстрани без огледало.
Седемте цвята на чакрите съответстват на цветовете на дъгата. Докато в колелото на цветовете има и такива цветове, които не се намират в дъгата.

11. Наблюдение вън от тялото

Тези цветове ние не ги виждаме с очите си, а ги чувстваме така, както чувстваме червения цвят като съответстващ на енергичността или гнева. Възприемането на аурата просто е обратният път. В този случай на наблюдение на нас не червеното ни действа като на бик, а гневът поражда у нас усещането за червен цвят. В духовния свят, както сме се убедили, всичко е обратно на това, което преподават в училище.

Така като излезем от тялото и се вгледаме в човек, който изпитва ревност, можем да видим, че аурата му е кафява с червени ивици. Обладаният от егоистично религиозно чувство ще ни се яви като човек с мастиленосин ореол на виолетови петна. От снимката на светеца на картинката можем да предположим, че той притежава висока спиритуалност и любов към цялото човечество. Но това е само снимка. Аурата не се вижда по този начин.

12. Условия без гаранции

Но има и друг важен момент. Тези видения не се получават по поръчка. Никой не ви дава гаранция, че ще ги имате всеки път, когато ви потрябват. Те са в графата “благодат”. Човек трябва да изпълни един куп условия, за да достигне до това състояние. Например:

• вътрешно спокойствие,
• освобождаване от всички лични чувства, симпатии и антипатии, които властват в момента,
• разчистване на всички паразитни и разсейващи мисли,
• разграничаване от всекидневния нисш Аз,
• от ниските подбуди, от егоистичните намерения.
• Постигане на празно пространство в съзнанието, което да освободи място там за възникване на откровенията.
• И чак след това се минава в режим на пасивно очакване, без нервност и напрежение.

Човек трябва да работи с цел развиването на способността за духовно виждане, но дали и кога ще я получи – това е друг въпрос. Дали ще долови нещо от духовния свят и какво ще бъде то, това вече не зависи от него, нито от оператора на апарата за виждане на аури. Свръхсетивните възприятия идват като дар от духовния свят, пише Щайнер. На тях не може да се разчита като на нещо, което ни принадлежи. Ние не можем да ги предизвикаме. Можем да ги насърчим и да изчакаме, но не и да издаваме заповеди.

13. Адам и Ева са били бедни

Валентин Томберг пише, че в шестия аркан “Възлюбеният” човек прави избор не просто между греха и добродетелта. Той избира между послушанието, бедността и чистотата от една страна и пътя на властта, богатството и разпътния живот. Това са шестте лъча на хексаграма, който съответства на шестия аркан. Бедността в случая, който ни интересува, е онази бедност, при която имаш всичко, без да трупаш гаранции за битието. В това състояние са били Адам и Ева в Рая. Когато нещо им се прияде, протягат ръка и берат от дърветата.

Казват, че в Африка много хора са на този принцип. Когато се смириш, когато станеш нищ духом и не търсиш гаранции за битието, не караш духовния свят да изпълнява заповедите и капризите ти, тогава той ще ти даде под формата на благодат всичко, което ти е необходимо. Така се слага край на борбата за съществуване, на борбата между класите по Маркс, на борбата между видовете по Дарвин, на активните борци от комунистическо време и на заслужилите борци – мутрите, в нашето съвремие. Това е манихейска идея, заложена в основите на истинското християнство. Спираш да се бориш и имаш всичко. Такъв е обетът на бедността. Това може да се приложи и към виждането на аурата.

14. Явление (илюзия) и същност

И ето го още веднъж този хексаграм, само че вече по теорията на Гьоте. Той разделя цветовете на топли и студени, на първични и вторични. Зад всеки от тях стои някаква същност и тези същности се намират в отношения помежду си. Виждайки определен цвят, независимо дали това става с физическите ни очи или с духовните органи за възприемане на аурата, ние влизаме в контакт с тази същност.

Явлението е явление, защото съществото зад него желае да се изяви. Явлението е само възприятие, илюзия. За да видим същността, ние трябва да погледнем през явлението, да го направим в известен смисъл прозрачно и да можем да гледаме през него. За да чуеш звука, трябва да станеш глух за шума. За да видиш написаната дума, трябва да станеш сляп за буквата. За да разбереш смисъла, трябва да проникнеш отвъд текста. А самата среща с Аза става, когато преодолееш всичко, което го скрива. Така стоят нещата и с аурата.

15. Аурата на семената

Тази способност хората са я имали преди 10-и век, но отчасти се е запазила и през Средновековието. Най-доброто упражнение за виждане на аурата е да се наблюдават всеки ден семената на различни растения. Постепенно, ако спази изброените вече условия и когато е рекъл Бог, човек ще започне да вижда едва доловимите сияния около семенцата. При успех с тях същото може да се повтори и с минерали, животни, а накрая и с хора.

* Ако наблюдателят овладее тези упражнения и ги практикува в ежедневието си, може да очаква, че след време ще се издигне до един друг вид съзнание и отново ще започне да вижда светлинната аура около човека, както са можели неговите предци. Това няма да е същото като преди Средновековието, но сега то ще е осмислено. Ние сме поели по този път и рано или късно въпросната благодат ще ни бъде отново дадена, но вече на по-високо ниво.
Това беше от мен днес. А вие бихте ли препоръчали някакъв начин за виждане на аурата? Как можем, според вас, да развием тази способност?

Георги Календеров

Още по темата ТУК:

Аура. Как да я видим с просто око? Значение на цветовете

* При малко търсене в творчеството на Рудолф Щайнер, ще видим, че повече подробности за аурата са дадени и в предпоследната глава на книгата „Теософия“, и по-точно в частта от нея, която е озаглавена „За мисловните форми и човешката аура“. Тя е около 7 страници. И както може да се очаква от такъв тип литература, най-интересното се намира в бележките в края на книгата, в последната бележка, която е две страници и половина. Тези бележки почти никой не ги чете, въпреки че по правило са много ценни и представляват достъпно обобщение на иначе сложната материя. Но читателят обикновено си казва, че е прекалено печен, за да чете предговори и бележки. Под нивото му е някак си.