Коя е тя?

Ще Ви запознаем с един различен от приетото статукво психолог, който отдавна се е разделил с клишетата и предубежденията в работата си. При нея няма спестяване на критика, няма и празна дума. За различния й поглед върху проблемите на хората и взаимоотношенията им, могат да говорят единствено многобройните й доволни клиенти.
Гергана Вълева е родена в София. Висшето си образование завършва в града на Тепетата- Пловдив, където дълги години изучава консултативна психология при едни от най-добрите преподаватели. Благодарение на Проф. и доктор на философските науки- Асен Карталов, Гергана завършва академичното си образование с отличен успех и постижения в областта на психологията. „Винаги ще помня Проф. Марко Семов (мир на душата му), Доц. Елена Събева, Доц- доктор на психологическите науки- Пламен Цоков“-споделя с гордост Вълева.

Гергана Вълева е магистър по консултативна психология, а през годините е преминала множество обучения и тренинги по Нервно-лингвистично програмиране, завършва курс по аналитична психология, а по-късно специализира детско-юношеска психология. Водила е едни от най-успешните семинари по семейно консултиране, възрастова психология, енергийна психология, арт терапия. Нейни трудове са публикувани в едни от най-четените български медии. Има написани две книги, които са насочени към детското възпитание. Говори свободно три езика ,а  динамиката й на работа е поразителна. Освен, че кабинетът й е пълен с клиенти, Вълева работи и по благотворителни проекти (напълно безвъзмездно), и е председател на НПО „Heal The World-Bulgaria”.

Днес, Гергана работи и живее в Пазарджик, където разполага с огромно студио за психотерапия, както и ателие за НЛП и арт терапия. Не си позволява компромис, ако се наложи да помогне. Всеотдайна, борбена и успешна. Не се колебайте да потърсите помощ. Ще останете изумени от подхода. Тук можете да потърсите подкрепа.

Представяме на вниманието ви нов материал, който засяга един основен проблем, който в последно време предизвиква бурни реакции в социалните мрежи. Това, според Вълева не е само проблем на социалната мрежа, а е дълбок проблем с потребителите й. Какво има в предвид консултант-психологът?

„Фейсбук статуси с картинки=ниско самочувствие=невроза“

„Общуването в матрицата , наречена Фейсбук е станало повод за много изследвания върху човешкото поведение, култура и личност като цяло. Колкото повече анализирам „феномена“ общуване в мрежата, толкова по-склонна съм да определя такова състояние като ниско себеуважение, ниска самооценка, комплекси за малоценност,дори невротично състояние. Напоследък станаха „модерни“ „говорещите картинки“- тъжни, весели, обидни, заядливи. Върху тях някой „умен“ човек влага сила на думите,  и така започва голямото споделяне. Цялата философия на Фейсбук бива изместена от общуване с картинки. Какво представлява това състояние са обяснили не малко мои колеги, както и едни от най-уважаваните психиатри на България. Ето и няколко примера:

Влагането на внимание в статуси, не само говори за минали негативни преживявания, но и за тип родителско поведение, което е усвоило у „страдащите“ комплекси за малоценност и пълнота в изграждането на взаимоотношения и връзки. На повечето от вас може би ще се стори невероятен и дори странен фактът, че хората, които общуват със снимки, картинки, и излияния, страдат от много сериозен душевен катаклизъм, наречен „любовно самочувствие“. Ще ме попитате какво е това тревожно състояние? Накратко: изразяващият себе си, или онзи, който всячески се опитва да „убеждава“ Фейсбук аудиторията в своето щастие, като непрекъснато „говори“ чрез изобретателността на картинките, всъщност е дълбоко наранен и неуверен. Такива личности са склонни да обърнат земята и небето, само и само да усетят, че някой ги разбира. Това състояние е сложно и за анализ, и за описание. За това са направени проучвания , които са категорични: хората, които афишират личния си живот в социалната мрежа, са „по-щастливи“ като акцентират вниманието на връзките си, за да са уверени, че аудиторията е разбрала посланието им. Синдромът „любовно самочувствие“ може да се разгледа и през призмата на дълбока невроза, която е последствие от многобройни разочарования. „Страдащите“ обикновено са хора с голяма усмивка, видимо доволни от себе си и постиженията си, сравнително владеещи се (за да прикрият същността си), готови на всичко, за да задоволяват амбициите на нарцистичното си поведение. Вглъбяването им в общуване, което е косвено е тревожно и безцелно. Нито е полезно, нито им помага. Да общуваш със статуси е криза на идентичността. Фейсбук не е арена за съревнование, за това е по-лесно да се видят картинки с мисли на някой мъдрец, отколкото да вложим сила в собствените си думи, но очи в очи с тези, на които бихме искали да ги кажем.

Наскоро, учени от университета „Албрайт“ също потвърдиха така нареченото ниско любовно самочувствие, базирайки се на многобройни изследвания. Алармираме за чистота на словото, но най-вече за чистота –вътрешна. Може би много от читателите ще осъзнаят какво всъщност имам в предвид.Други от читателите, вероятно ще бъдат ядосани. Но гневът е потвърждение на написаното. Фейсбук е социална мрежа, но за да запазите себе си като личности, да имате пълноценни взаимоотношения, отнасяйте се с любов към собствената си личност. Балансът липсва, за това и мрежата провокира към подобен род действия. Хармонията е само и единствено във вас. Всичко друго е манипулиране, но не на някой друг, а автоманипулация, която води до търсене на помощ- рано, или късно. Не губете своята идентичност в една утопия на емоции, картинки, статуси.

Доста добър метод за справяне със синдрома на „любовното самочувствие“ е да тренирате себе си: Фейсбук стената ви може да бъде „украсена“ с прекрасни неща- история, наука, филми, интереси, хоби, спорт, творчество. Това е начинът да провокирате себе си. Гневът е страх, страхът е изцяло лош. Нека социалната мрежа не става арбитър на личния ви живот- така, показвате загубата на самите себе си. Бъдете щастливи, но вътрешно. Оставете на истинската ви същност да се проявява извън социалната мрежа. Просто съвет на психолог.“

Гергана Вълева