Категория: Видове страхова невроза

Ето какво трябва да знаем за характерното за паническо разстройство лечение

Задължителното за паническо разстройство лечение е важен етап от осъзнаването на проблемите на пациента. За да има развитие и промяна на състоянието на страдащия от паническо разстройство, той трябва не само да осъзнае и признае това, че има психически проблеми, но и да поиска да следва лечението, което му се назначи.

В случая най-важно е до колко страдащият от това заболяване ще се мотивира да се откъсне то затворения омагьосан кръг на болестта и ще се постарае да осъзнае проблемите си.

При обичайното за паническо разстройство лечение е добре да се знае, че от една страна са чисто физическите симптоми, които съвсем не са за пренебрегване, а от друга чисто психическите страхове и тяхното отражение върху поведението.

Съществуват медикаменти, които са специално насочени към това да повлияват и двата аспекта на проблема, но за съжаление често се случва те да действат едностранчиво. Тоест помагат на пациента, но наполовина. В случаите, когато лекарствата успеят да блокират паническите атаки и те не се случват или са редки и кратки, пациента може да се избави напълно от своето заболяване и да води нормален начин на живот, без сянката на собствените си страхове. В тези случаи говорим за успех при нормалното за паническо разстройство лечение.

Видове страхова невроза

Обикновена страхова невроза: Характеризира се излишни и безпричинни безпокойства, които продължават месеци наред. Налице са и физически симптоми, като сърдечна палпитация или прекомерна нервност

Обсебваща страхова невроза (маниакална): При нея хората са „нападнати” от настойчиви повтарящи се мисли, които са отражение на преувеличени страхове и тревоги.

Типичен пример за такава невроза е страх от евентуална зараза от микроби или страхове от неправилно поведение или проява на насилие.

Тази мания може да доведе до спазване на някакъв ритуал или друг вид действие, което задължително извършвате, като например миене на ръце, повтаряне на определени фрази и др.

Панически разстройства: характерно за тях е повтаряща се, неочаквана атака на паника. Без предупреждение ви атакуват и обикновено продължават 15-30 ужасни минути.

Паническите разстройства, като разновидност на страховата невроза, може да са придружават от агорафобия (страх от места, които трудно могат да се напуснат-търговски молове, самолет и т.н.)

Посттравматичен стрес: Появява се след преживяна силно травмиращо събитие като сексуален или физически тормоз, свидетел на смърт, неочаквана загуба на близък човек или природно бедствие.

Това са основните симптоми:повторно преживяване на събитието, поведение на бягството (например избягване на места свързани по някакъв начин със травмиращото събитие); емоционално отчуждение.

Този вид страхова невроза проявява и физически симптоми – лош сън, раздразнителност или лоша концентрация.

Фобии: Фобията представлява преувеличен и нереален страх от определен обект, дейност или ситуация, която в действителност е малко опасна или дори никак.

Чести фобии са тези от някои видове животни – змии, жаби, паяци;страх от летене, от височини и др.

Страховата невроза може да влоши много предишни медицински състояния – язва, хипертония, астма и други.

Лечение на страхова невроза

Основната цел на лечението на страховата невроза е да се помогне на хората да живеят добре. Успехът на лечението зависи от степента на развитие на страховата невроза.

Когнитивната поведенческа терапия (КПТ) и лекарства е основният способ за лечение. Що се отнася до лекарствата, най-честият избор са селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. При по-сериозни разстройства се прилагат антидепресанти.

Поведенческата терапия, която може да се комбинира с лекарства, е:

• Когнитивна поведенческа терапия за изопачено и опасно възприемане на силна форма на страхова невроза;
• Създаване на приятни фантазии;
• Релаксационни техники.

Консултации с психотерапевт и други терапевтични техники се прилагат да помогнат на страдащите от страхова невроза за разбиране на болестта и факторите, които предпазват или отключват неврозата.

Здравословен начин на живот с физическа активност, почивка и пълноценно хранене също намаляват пристъпите на страхова невроза. Групите за подкрепа са подходящи за някои пациенти с обикновена страхова невроза.

Там те имат възможност да споделят своите безпокойства и тревоги да се уверят, че не са единствените с такива проблеми. Обаче групите за подкрепа не могат да заменят лечението, но могат да го подпомогнат.

Лечението на страхова невроза включва различни методи!

Злоупотреба или привикване към медикаменти може да се окаже проблем, ако извършвате самолечение с лекарства и алкохол за разтоварване на напрежението.

Хората със страхова невроза може да развият и друго психическо разстройство, затова, ако проявявате някои от симптомите на страхова невроза, не провеждайте самолечение, а се консултирайте със специалист, който ще ви осигури адекватна грижа и лечение.

Ще Ви запознаем с един различен от приетото статукво психолог, който отдавна се е разделил с клишетата и предубежденията в работата си. При нея няма спестяване на критика, няма и празна дума. За различния й поглед върху проблемите на хората и взаимоотношенията им, могат да говорят единствено многобройните й доволни клиенти.
Гергана Вълева е родена в София. Висшето си образование завършва в града на Тепетата- Пловдив, където дълги години изучава консултативна психология при едни от най-добрите преподаватели. Благодарение на Проф. и доктор на философските науки- Асен Карталов, Гергана завършва академичното си образование с отличен успех и постижения в областта на психологията. „Винаги ще помня Проф. Марко Семов (мир на душата му), Доц. Елена Събева, Доц- доктор на психологическите науки- Пламен Цоков“-споделя с гордост Вълева.

Гергана Вълева е магистър по консултативна психология, а през годините е преминала множество обучения и тренинги по Нервно-лингвистично програмиране, завършва курс по аналитична психология, а по-късно специализира детско-юношеска психология. Водила е едни от най-успешните семинари по семейно консултиране, възрастова психология, енергийна психология, арт терапия. Нейни трудове са публикувани в едни от най-четените български медии. Има написани две книги, които са насочени към детското възпитание. Говори свободно три езика ,а  динамиката й на работа е поразителна. Освен, че кабинетът й е пълен с клиенти, Вълева работи и по благотворителни проекти (напълно безвъзмездно), и е председател на НПО „Heal The World-Bulgaria”.

Днес, Гергана работи и живее в Пазарджик, където разполага с огромно студио за психотерапия, както и ателие за НЛП и арт терапия. Не си позволява компромис, ако се наложи да помогне. Всеотдайна, борбена и успешна. Не се колебайте да потърсите помощ. Ще останете изумени от подхода. Тук можете да потърсите подкрепа.

Представяме на вниманието ви нов материал, който засяга един основен проблем, който в последно време предизвиква бурни реакции в социалните мрежи. Това, според Вълева не е само проблем на социалната мрежа, а е дълбок проблем с потребителите й. Какво има в предвид консултант-психологът?

„Фейсбук статуси с картинки=ниско самочувствие=невроза“

„Общуването в матрицата , наречена Фейсбук е станало повод за много изследвания върху човешкото поведение, култура и личност като цяло. Колкото повече анализирам „феномена“ общуване в мрежата, толкова по-склонна съм да определя такова състояние като ниско себеуважение, ниска самооценка, комплекси за малоценност,дори невротично състояние. Напоследък станаха „модерни“ „говорещите картинки“- тъжни, весели, обидни, заядливи. Върху тях някой „умен“ човек влага сила на думите,  и така започва голямото споделяне. Цялата философия на Фейсбук бива изместена от общуване с картинки. Какво представлява това състояние са обяснили не малко мои колеги, както и едни от най-уважаваните психиатри на България. Ето и няколко примера:

Влагането на внимание в статуси, не само говори за минали негативни преживявания, но и за тип родителско поведение, което е усвоило у „страдащите“ комплекси за малоценност и пълнота в изграждането на взаимоотношения и връзки. На повечето от вас може би ще се стори невероятен и дори странен фактът, че хората, които общуват със снимки, картинки, и излияния, страдат от много сериозен душевен катаклизъм, наречен „любовно самочувствие“. Ще ме попитате какво е това тревожно състояние? Накратко: изразяващият себе си, или онзи, който всячески се опитва да „убеждава“ Фейсбук аудиторията в своето щастие, като непрекъснато „говори“ чрез изобретателността на картинките, всъщност е дълбоко наранен и неуверен.

Такива личности са склонни да обърнат земята и небето, само и само да усетят, че някой ги разбира. Това състояние е сложно и за анализ, и за описание. За това са направени проучвания , които са категорични: хората, които афишират личния си живот в социалната мрежа, са „по-щастливи“ като акцентират вниманието на връзките си, за да са уверени, че аудиторията е разбрала посланието им. Синдромът „любовно самочувствие“ може да се разгледа и през призмата на дълбока невроза, която е последствие от многобройни разочарования. „Страдащите“ обикновено са хора с голяма усмивка, видимо доволни от себе си и постиженията си, сравнително владеещи се (за да прикрият същността си), готови на всичко, за да задоволяват амбициите на нарцистичното си поведение. Вглъбяването им в общуване, което е косвено е тревожно и безцелно. Нито е полезно, нито им помага.+

Да общуваш със статуси е криза на идентичността. Фейсбук не е арена за съревнование, за това е по-лесно да се видят картинки с мисли на някой мъдрец, отколкото да вложим сила в собствените си думи, но очи в очи с тези, на които бихме искали да ги кажем.

Наскоро, учени от университета „Албрайт“ също потвърдиха така нареченото ниско любовно самочувствие, базирайки се на многобройни изследвания. Алармираме за чистота на словото, но най-вече за чистота –вътрешна. Може би много от читателите ще осъзнаят какво всъщност имам в предвид.Други от читателите, вероятно ще бъдат ядосани. Но гневът е потвърждение на написаното. Фейсбук е социална мрежа, но за да запазите себе си като личности, да имате пълноценни взаимоотношения, отнасяйте се с любов към собствената си личност. Балансът липсва, за това и мрежата провокира към подобен род действия. Хармонията е само и единствено във вас. Всичко друго е манипулиране, но не на някой друг, а автоманипулация, която води до търсене на помощ- рано, или късно. Не губете своята идентичност в една утопия на емоции, картинки, статуси.

Доста добър метод за справяне със синдрома на „любовното самочувствие“ е да тренирате себе си: Фейсбук стената ви може да бъде „украсена“ с прекрасни неща- история, наука, филми, интереси, хоби, спорт, творчество. Това е начинът да провокирате себе си. Гневът е страх, страхът е изцяло лош. Нека социалната мрежа не става арбитър на личния ви живот- така, показвате загубата на самите себе си. Бъдете щастливи, но вътрешно. Оставете на истинската ви същност да се проявява извън социалната мрежа. Просто съвет на психолог.“

Гергана Вълева