Като заболяване, което тепърва ще набира сила, паническото разстройство се тълкува и разглежда от разнообразни изходни позиции
Това се прави с цел да може да се определи с най-голяма точност какви са неговите особености.
Няколко са теориите, които интерпретират проблематиката на паническото разстройство. Биологическата теория основава совите заключения на генетическата предопределеност на организма и заложеното у него предразположение. Водеща теза за появата на заболяването е химическият дисбаланс в мозъка.
Психидинамичната теория търси причините за появата в детството, а поведенческата се обръща към негативизма в човешкия живот.
Според поведенческата теория за паническото разстройство хората се „пристрастяват” към страха от евентуална нова паническа атака и приспособяват своя начин на живот към предположенията от къде точно ще се появи източникът за нова атака. Всяка нова паник атака закодира в съзнанието на болния страха към следващата и той прави всичко възможно да стои далеч от каквото и да било място, събитие или човек, които могат да се превърнат в причина за разгръщане на страхова вълна.
Най-лесният, най-често използваният, но и най-погрешен е вариантът за изолиране – било то в рамките на дома или на някакъв по-голям ареал. Тази изолация само задълбочава проблема, без по какъвто и да е начин да създава предпоставки за лечението на паническото разстройство. Затова добре е още на ранен етап от развитието на болестта, когато пристъпите не са толкова силни и фобиите толкова много, да се потърси адекватен съвет от специалист.
Виолета Станева работи в сферата на здравето, здравното осигуряване и технически ориентираната журналистика, като има и допълнителна специалност по психология. След продължителна частна практика се отдава на писането и публикува няколко книги на английски език. Сътрудничи на сайта множество авторитетни медии от 2012 година.